Saturday, 11 February 2012

Park Bar

Park Bar се намира на ъгъла на ул. "Шипка" с ул. "Сан Стефано". Приятен интериор, макар че Ирина никак не го хареса :P Тапетите и някои лампи са с десен пипит. По стените са окачени карикатури, които пък на мен се харесаха. Столовете... пак тези столове. Креслата са красиви, но не от най-удобните. Но е хубаво, когато от местата за седене се открива гледка навън. А и разположението на заведението е добро - гледа към Докторската градина, а от другата страна на "Шипка" - към една красива стара къща. Кофти беше, че вееше от прозорците и то доста, а и прослувутите лампи, както Ирина каза, не бяха много на мястото си, не един се удари в тях :) И все пак, да няма лош завършек - приятно място за разпускане. (www.parkbar.eu)


Снимка от:  http://bars-bg.com
Снимка от: http://svobodenvestnik.blogspot.com

Снимка от: parkbar.eu


Сника от: http://www.dinnerism.com

Снимка от: parkbar.eu

TOBA&CO

Toba&co е едно от любимите ми места в София, особено през лятото. Най-вече през лятото. Намира се на гърба на бившия княжески дворец, на мястото на зимната градина.

Снимка от: http://www.didemtaner.com/2011/06/toba-bar.html

Снимка от: http://www.jetcat.bg/uploads/images/halls/tobaco/tobaco04.jpg
Заведението има приятна атмосфера, макар и да ми е писнало от тези столове (приличащи на Тонет, а може и да са Тонет). Интериорът е стилен, меката мебел е с кожена тапицерия, а по стените са окачени репродукции на Алфонс Муха. Но може би, най-хубаво заведението става вечер, през лятото - с приятни светлинки от различни места.

Friday, 16 December 2011

KISS на ВЕЛИЧКО ВЕЛИКОВ

Този пост е на Юлето (която иначе я мързи да пише :) ). Е, мерси, Юле ;)



 Както подсказва името, това кресло се състои от седалка и облегалка, които имитират формата на устни, с намерението да целунат някого. В тази форма дизайнерът е съчетал не само много успешен външен вид, но и чувство за хумор, както и значителна доза чувственост, благодарение на красивата й структура и плавните й извити линии.

Що се отнася до външната форма на този мебел, е трудно той да бъде описан с простите геометрични форми - призма, цилиндър, конус и т.н. За сметка на това креслото е очевиден пример за биоморфизъм. То е вдъхновено от човешки устни и е изпълнено, така че да ги наподобява максимално, но и все пак да изпълнява функцията си на мебел за седене. Следователно, както човешкото тяло, съответно и устни, така и креслото Kiss притежава огледална симетрия.
Когато погледнем креслото веднага правим асоциацията с устни, които са многократно уголемени. Но в рамките на самия стол отделните му части са в хармонично съотношение. Никой елемент не изглежда сякаш не принадлежи на цялото. Размерите на седалката и облегалката може да създават впечатление за грамадни човешки устни, но спрямо ергономичните показатели на човека са в рамките на стандарта.
Друг фактор, който влияе на възприятието за даден предмет, е неговият материал. В случая с Kiss носещата контрукция е от стоманени, хромирани тръби, основата на седалката и облегалката е изработена от файбърглас, и образува нещо като глездо за тапицираните с кожа меки възглавници, които допринасят за пълен комфорт. Използваните материали, добили популярност през 20 век, допълнително засилват модерното усещане на този мебел. Всички повърхности са гладки, а полираните метални крака и основа от файбърглас придават блясък и лекота.
От структурна гледна точка креслото може да се раздели условно на две части – крака и корпус. Те се различават както по форма, така и по материал, но въпреки това заедно се свързват в единно цяло. За това помага завършека на краката, който има същия цвят като тялото от файбъглас, а и когато погледнем креслото интуитивно го възприемаме като едно цяло, тъй като си правим асоциации с познати неща, които са ясно изгрданени в съзнанието ни – как изглежда един стол.
Както вече споменахме пропорциите на отделните части на Kiss са направени с оглед комфорта и са съобразени с човешкото тяло. Повърхността на седалката и облегалката е ритмично нагъната, редуващите се извити форми придават елегантна форма на стола.
Мащабът на всеки предмет е важна негова характеристика, която определя до голяма степен неговото възприемане от човека. Бидейки съобразен с човешките размери, столът се вписва с лекота във всяка стая, нито натежава с големи размери, нито се изгубва – с малки.
Креслото Kiss притежава голяма скулптурност, то се откроява от останалите мебели в този клас с вдъхновената си форма. Това е не само мебел за седене, но и украшение.
Креслото е изпълнено в черна кожа и червена пластмаса. Комбинацията от двата цвята му придава още по-модерен вид. Черният цвят носи усещане за елегантност, а червеното като цвят на страстта се вписва идеално с вече споменатата форма на устни, която има столът.
Въпросът дали даден предмет е красив, разбира се, е субективен. Всеки сам за себе си определя дали му харесва, но е факт че креслото има целесъобразна за функцията си форма, както и елемент на закачливост и шега с потребителя – все пак това е стол, който изглежда като чифт устни, върху които сядаш.

Автор: Юлия Тонова
Снимки: от сайта на Величко Великов http://velichkovelikov.com/

Wednesday, 7 December 2011

BOOKINIST

Тъй като нямам никакво време да пиша тук, поне намерих някоя минута да постна част от есето си по композиция. Премахнах, разбира се, доста голяма част :)


Bookinist (2007 г.) е създаден е от дизайнера Nils Holger Moormann. Най-общо казано, това е кресло за четене. Но не типичното тапицирано кресло, поставено в уютен кът с лампа до него. Това е нетипичното кресло, което може да се премества лесно на различни места, според настроението на читателя, а лампата е част от самия мебел (което само улеснява преместването). Аз бих го неракла и неподвижна малка библиотека – може да побира около 80 книги с меки корици. Има и скрити места в подръчниците за очила, острилка, тефтер, книгоразделители и др. Има и място за чаша. Мобилността му се осигурява от едно единствено колело отпред, подобно на ръчните колички.


Материалът, който е използван е шперплат от бреза (има варианти в бяло, червено или черно). Изчистени повърхности и прави линии са основните характеристики на креслото. 


Дали е красиво това кресло? Според естетиката красотата е относителна. Т.е. много биха казали, че няма нищо красиво в него – ръбесто, с прави линии и „Какво е това смешно колело?”. А на други точно тази простота в композицията би харесала. Мнозина биха се възхитили на функциите, които креслото притежава – проста форма, но с много възможности (рафтове, отваряеми подръчници с места за принадлежности за писане, очила, чаша и т.н.), подвижност и разбира се - вградената лампа.

Всички снимки са от сайта на дизайнера: http://www.moormann.de/moebel/sitzmoebel/bookinist/

Wednesday, 12 October 2011

ЕДИН ДУНАВСКИ ГРАД (II част)

Малко смесица от различни места в града.

Старата банка (а може и сега да е банка...)





Миналия век това е била една от най-богатите къщи
в Лом. Имала е красив входен вестибюл
 с огромен кристален полилей








Тази е реновирана преди няколко години.
В нея се провеждат летни занимания за
ученици/студенти от музикални училища/университети
в чужбина.




За финал - немски кораб с туристи по  Дунав :)

Wednesday, 5 October 2011

ЕДИН ДУНАВСКИ ГРАД (I част )

Лятото прекарахме повечето време в Лом. Град, който много обичам (или по-скоро обичам представата за него). Пристанищен град, процъфтяващ през началото на миналия век. Повечето сгради са повлияни от Виенската сецесия, но за съжаление - неподдържани. В следващите няколко поста ще кача повече снимки. Тук съм снимала някои тераси. (Повечето парапети са подновени).












Friday, 15 July 2011

"My Room" - от архива

Преди няколко дни се заех да разглеждам стари снимки и попаднах на тези. Стаята ми в момента няма много общо, но засега няма да прилагам снимки за сравнение, тъй като е в процес на обновяване :)



Разбира се, нищо не е случайно закачено. Огледалото е подарък за рождения ми ден от съученици. Плакатът "Deja vu" беше откачен след пороен дъжд от улицата (Калина беше подстрекател). На вратата са картинки/снимки от проспекти за изложби във Виена, от Капитал  Light и др. В момента само огледалото, лампата и релефа между тях (подарък от майка ми) все още стоят.




 Тази претрупана закачалка още е пълна със шалове (вече ми писва от нея). Библиотеката скоро ще бъде преместена. Плочи имах закачени на доста места (позьорско) - тях ги махнах. А календар винаги имам в стаята и много внимателно го подбирам (все пак цяла година ще ми е пред очите) - сега е с пейзажи от Швейцария. :)



 От тази "композиция" само часовника съм оставила. Перуниките на Ван Гог бяха подарък от леля, когато се пренасяхме в къщата. За жалост снимките не са много хубави и не личи колко хубаво контрастираха цветовете им на чисто бялата стена. Най-горе в ляво (мешаницата от изрезки) беше задача по немски в училище (при Frau Zimmermann) - да опишем себе си...



Ъгловият френски прозорец е любимото ми нещо в тази стая. Преди много обичах да седя на пода до него, тъй като наоколо беше само гора (сега има строеж). Бюрото го направи баща ми :)) На двете страници има изрязани фигурки, на снимката се вижда прилепът само (времето на "прилеп-манията"). Големият тефтер беше много важен, почти винаги го носех със себе си. Корковото табло сега има само няколко неща и добре че е така, определено толкова затрупано не ми харесва. А лампата я бях купила от Ikea Wien за около 4 евро (разбира се, все още е там).